окаяница

Речник на българския език

ока̀яница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ока̀яници, ж. Окаяна жена.

Грешни изписвания (7)

  • окаянеца
  • окаянецъ
  • окаяницъ
  • укаянеца
  • укаянецъ
  • укаяница
  • укаяницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-я-ни-ца
членувано ока-я-ни-ца-та
мн.ч. ока-я-ни-ци
членувано ока-я-ни-ци-те
звателна форма