окачане

Речник на българския език

окачане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-ча-не
членувано ока-ча-не-то
мн.ч. ока-ча-ния
членувано ока-ча-ни-я-та