окат

Речник на българския език

ока̀т — прилагателно име (тип 76)

Значение

ока̀та, ока̀то, мн. ока̀ти, прил. Остар.
1. Който има очи.
2. Който вижда, не е сляп.

Грешни изписвания (1)

укат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		окат
		непълен член	ока-тия
		пълен член	ока-ти-ят
	ж. р.		ока-та
	ж. р.	членувано	ока-та-та
	ср. р.		ока-то
	ср. р.	членувано	ока-то-то
мн. ч.			ока-ти
мн. ч.		членувано	ока-ти-те

Връзки

Вход