окарина

Речник на българския език

окарѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. окарѝни, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата.

Грешни изписвания (7)

  • окаринъ
  • окърина
  • окъринъ
  • укарина
  • укаринъ
  • укърина
  • укъринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-ри-на
членувано ока-ри-на-та
мн.ч. ока-ри-ни
членувано ока-ри-ни-те
звателна форма