окарикатуряване

Речник на българския език

окарикатуряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • окарикатуръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-ри-ка-ту-ря-ва-не
членувано ока-ри-ка-ту-ря-ва-не-то
мн.ч. ока-ри-ка-ту-ря-ва-ния
членувано ока-ри-ка-ту-ря-ва-ни-я-та