окалян

Речник на българския език

1. ока̀лян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окалън
  • укалън
  • укалян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ока-лян
непълен член ока-ля-ния
пълен член ока-ля-ни-ят
ж. р. ока-ля-на
членувано ока-ля-на-та
ср. р. ока-ля-но
членувано ока-ля-но-то
мн. ч. ока-ля-ни
членувано ока-ля-ни-те

2. окалян — мин. страд. прич. м. р.

окалян е производна форма на окалям (мин. страд. прич. м. р.).