озобване

Речник на българския език

озобване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. озоб-ва-не
членувано озоб-ва-не-то
мн.ч. озоб-ва-ния
членувано озоб-ва-ни-я-та