ознаменуване

Речник на българския език

ознамену̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ознаменувъне
  • ознаминуване
  • ознаминувъне
  • ознъменуване
  • ознъменувъне
  • ознъминуване
  • ознъминувъне
  • узнаменуване
  • узнаменувъне
  • узнаминуване
  • узнаминувъне
  • узнъменуване
  • узнъменувъне
  • узнъминуване
  • узнъминувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-на-ме-ну-ва-не
членувано оз-на-ме-ну-ва-не-то
мн.ч. оз-на-ме-ну-ва-ния
членувано оз-на-ме-ну-ва-ни-я-та