озлобение

Речник на българския език

озлобѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Озлобление.

Грешни изписвания (3)

  • озлубение
  • узлобение
  • узлубение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-ло-бе-ние
членувано оз-ло-бе-ни-е-то
мн.ч. оз-ло-бе-ния
членувано оз-ло-бе-ни-я-та