оземляване

Речник на българския език

оземля̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оземлявъне
  • озимляване
  • озимлявъне
  • уземляване
  • уземлявъне
  • узимляване
  • узимлявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. озем-ля-ва-не
членувано озем-ля-ва-не-то
мн.ч. озем-ля-ва-ния
членувано озем-ля-ва-ни-я-та