озвучаване

Речник на българския език

озвуча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • озвочаване
  • озвочавани
  • озвочавъне
  • озвочавъни
  • озвучавани
  • озвучавъне
  • озвучавъни
  • узвочаване
  • узвочавани
  • узвочавъне
  • узвочавъни
  • узвучаване
  • узвучавани
  • узвучавъне
  • узвучавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-ву-ча-ва-не
членувано оз-ву-ча-ва-не-то
мн.ч. оз-ву-ча-ва-ния
членувано оз-ву-ча-ва-ни-я-та