озверяване

Речник на българския език

озверя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • озверявъне
  • озвиряване
  • озвирявъне
  • узверяване
  • узверявъне
  • узвиряване
  • узвирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-ве-ря-ва-не
членувано оз-ве-ря-ва-не-то
мн.ч. оз-ве-ря-ва-ния
членувано оз-ве-ря-ва-ни-я-та