озахаряване

Речник на българския език

озахаря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • озахарявъне
  • озахъряване
  • озахърявъне
  • озъхаряване
  • озъхарявъне
  • озъхъряване
  • озъхърявъне
  • узахаряване
  • узахарявъне
  • узахъряване
  • узахърявъне
  • узъхаряване
  • узъхарявъне
  • узъхъряване
  • узъхърявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оза-ха-ря-ва-не
членувано оза-ха-ря-ва-не-то
мн.ч. оза-ха-ря-ва-ния
членувано оза-ха-ря-ва-ни-я-та