озаптен

Речник на българския език

1. озаптен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. озап-тен
непълен член озап-те-ния
пълен член озап-те-ни-ят
ж. р. озап-те-на
членувано озап-те-на-та
ср. р. озап-те-но
членувано озап-те-но-то
мн. ч. озап-те-ни
членувано озап-те-ни-те

2. озаптен — мин. страд. прич. м. р.

озаптен е производна форма на озаптя (мин. страд. прич. м. р.).