озаглавен

Речник на българския език

1. озаглавен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. озаг-ла-вен
непълен член озаг-ла-ве-ния
пълен член озаг-ла-ве-ни-ят
ж. р. озаг-ла-ве-на
членувано озаг-ла-ве-на-та
ср. р. озаг-ла-ве-но
членувано озаг-ла-ве-но-то
мн. ч. озаг-ла-ве-ни
членувано озаг-ла-ве-ни-те

2. озаглавен — мин. страд. прич. м. р.

озаглавен е производна форма на озаглавя (мин. страд. прич. м. р.).