одър

Речник на българския език

о̀дър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. о̀дри, (два) о̀дъра, м. Остар.
1. Широка дървена лавица, която служи за спане или седене.
2. Дървено легло.
На смъртен одър. — Предсмъртен час.
Пуснали го под одъра, той се качил на одъра.Неодобрително. За човек, който след първата услуга иска още.

Грешни изписвания (1)

  • одар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. одър
непълен член одъ-ра
пълен член одъ-рът
мн.ч. од-ри
членувано од-ри-те
бройна форма одъ-ра
звателна форма