миндер

Речник на българския език

миндѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. миндѐри, (два) миндѐра, м.
1. Миндерлък.
2. Постилка за миндерлък.

Грешни изписвания (1)

  • мендер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мин-дер
непълен член мин-де-ра
пълен член мин-де-рът
мн.ч. мин-де-ри
членувано мин-де-ри-те
бройна форма мин-де-ра
звателна форма