одухотворяване

Речник на българския език

одухотворя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • одохотворяване
  • одохотворявъне
  • одохотвуряване
  • одохотвурявъне
  • одохутворяване
  • одохутворявъне
  • одохутвуряване
  • одохутвурявъне
  • одухотворявъне
  • одухотвуряване
  • одухотвурявъне
  • одухутворяване
  • одухутворявъне
  • одухутвуряване
  • одухутвурявъне
  • удохотворяване
  • удохотворявъне
  • удохотвуряване
  • удохотвурявъне
  • удохутворяване
  • удохутворявъне
  • удохутвуряване
  • удохутвурявъне
  • удухотворяване
  • удухотворявъне
  • удухотвуряване
  • удухотвурявъне
  • удухутворяване
  • удухутворявъне
  • удухутвуряване
  • удухутвурявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оду-хот-во-ря-ва-не
членувано оду-хот-во-ря-ва-не-то
мн.ч. оду-хот-во-ря-ва-ния
членувано оду-хот-во-ря-ва-ни-я-та