одеколон

Речник на българския език

одеколо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. одеколо̀ни, (два) одеколо̀на, м. Спиртен разтвор на ароматни вещества.
• Пикая одеколон. — Жарг. Грубо. Държа се надменно.

Грешни изписвания (7)

  • одекулон
  • одиколон
  • одикулон
  • удеколон
  • удекулон
  • удиколон
  • удикулон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оде-ко-лон
непълен член оде-ко-ло-на
пълен член оде-ко-ло-нът
мн.ч. оде-ко-ло-ни
членувано оде-ко-ло-ни-те
бройна форма оде-ко-ло-на
звателна форма —

Връзки