огласяване

Речник на българския език

оглася̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • огласявъне
  • оглъсяване
  • оглъсявъне
  • угласяване
  • угласявъне
  • углъсяване
  • углъсявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ла-ся-ва-не
членувано ог-ла-ся-ва-не-то
мн.ч. ог-ла-ся-ва-ния
членувано ог-ла-ся-ва-ни-я-та