овъншняване

Речник на българския език

овъншняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • овъншнъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. овън-ш-ня-ва-не
членувано овън-ш-ня-ва-не-то
мн.ч. овън-ш-ня-ва-ния
членувано овън-ш-ня-ва-ни-я-та