овчарче

Речник на българския език

овча̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. овча̀р

Грешни изписвания (3)

  • овчарчи
  • увчарче
  • увчарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-чар-че
членувано ов-чар-че-то
мн.ч. ов-чар-че-та
членувано ов-чар-че-та-та