овчарка

Речник на българския език

овча̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. овча̀рки, ж. Жена овчар.



мн. овча̀рки, ж. Порода силно куче. Немска овчарка.

Грешни изписвания (3)

  • овчаркъ
  • увчарка
  • увчаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-чар-ка
членувано ов-чар-ка-та
мн.ч. ов-чар-ки
членувано ов-чар-ки-те
звателна форма