овцевъд

Речник на българския език

овцевъ̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. овцевъ̀ди, м. Овчар.
прил. овцевъ̀дски, овцевъ̀дска, овцевъ̀дско, мн. овцевъ̀дски.

Грешни изписвания (4)

  • овцевът
  • овцивът
  • увцевът
  • увцивът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-це-въд
непълен член ов-це-въ-да
пълен член ов-це-въ-дът
мн.ч. ов-це-въ-ди
членувано ов-це-въ-ди-те
бройна форма ов-це-въ-да
звателна форма