обяд

Речник на българския език

обя̀д — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обѐди, (два) обя̀да, м. Обед.

Грешни изписвания (2)

  • обят
  • убят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обяд
непълен член обя-да
пълен член обя-дът
мн.ч. обя-ди
членувано обя-ди-те
бройна форма обя-да
звателна форма —

Връзки