общаване

Речник на българския език

общаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обштаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ща-ва-не
членувано об-ща-ва-не-то
мн.ч. об-ща-ва-ния
членувано об-ща-ва-ни-я-та