обучен

Речник на българския език

1. обу̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обучин
  • убучен
  • убучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обу-чен
непълен член обу-че-ния
пълен член обу-че-ни-ят
ж. р. обу-че-на
членувано обу-че-на-та
ср. р. обу-че-но
членувано обу-че-но-то
мн. ч. обу-че-ни
членувано обу-че-ни-те

2. обучен — мин. страд. прич. м. р.

обучен е производна форма на обуча (мин. страд. прич. м. р.).