обуславяне

Речник на българския език

обуславяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обуславъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обус-ла-вя-не
членувано обус-ла-вя-не-то
мн.ч. обус-ла-вя-ния
членувано обус-ла-вя-ни-я-та