обтураторче

Речник на българския език

обтураторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оптураторче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ту-ра-тор-че
членувано об-ту-ра-тор-че-то
мн.ч. об-ту-ра-тор-че-та
членувано об-ту-ра-тор-че-та-та