обточен

Речник на българския език

1. обточен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опточен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-то-чен
непълен член об-то-че-ния
пълен член об-то-че-ни-ят
ж. р. об-то-че-на
членувано об-то-че-на-та
ср. р. об-то-че-но
членувано об-то-че-но-то
мн. ч. об-то-че-ни
членувано об-то-че-ни-те

2. обточен — мин. страд. прич. м. р.

обточен е производна форма на обточа (мин. страд. прич. м. р.).