обтичане

Речник на българския език

обтѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обтичани
  • обтичъне
  • обтичъни
  • оптичане
  • оптичани
  • оптичъне
  • оптичъни
  • убтичане
  • убтичани
  • убтичъне
  • убтичъни
  • уптичане
  • уптичани
  • уптичъне
  • уптичъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ти-ча-не
членувано об-ти-ча-не-то
мн.ч. об-ти-ча-ния
членувано об-ти-ча-ни-я-та