обстрелване

Речник на българския език

обстрѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обстрелвани
  • обстрелвъне
  • обстрелвъни
  • убстрелване
  • убстрелвани
  • убстрелвъне
  • убстрелвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-с-трел-ва-не
членувано об-с-трел-ва-не-то
мн.ч. об-с-трел-ва-ния
членувано об-с-трел-ва-ни-я-та