обръщане

Речник на българския език

обръ̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обръщъне
  • убръщане
  • убръщъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ръ-ща-не
членувано об-ръ-ща-не-то
мн.ч. об-ръ-ща-ния
членувано об-ръ-ща-ни-я-та