обручение

Речник на българския език

обручѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Библейско тълкуване:

Грешни изписвания (3)

  • оброчение
  • уброчение
  • убручение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ру-че-ние
членувано об-ру-че-ни-е-то
мн.ч. об-ру-че-ния
членувано об-ру-че-ни-я-та