обруган

Речник на българския език

1. обруган прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ру-ган
непълен член об-ру-га-ния
пълен член об-ру-га-ни-ят
ж. р. об-ру-га-на
членувано об-ру-га-на-та
ср. р. об-ру-га-но
членувано об-ру-га-но-то
мн. ч. об-ру-га-ни
членувано об-ру-га-ни-те

2. обруган — мин. страд. прич. м. р.

обруган е производна форма на обругая (мин. страд. прич. м. р.).