оброчен

Речник на българския език

оброчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ро-чен
непълен член об-роч-ния
пълен член об-роч-ни-ят
ж. р. об-роч-на
членувано об-роч-на-та
ср. р. об-роч-но
членувано об-роч-но-то
мн. ч. об-роч-ни
членувано об-роч-ни-те