обработен

Речник на българския език

1. обрабо̀тен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обработин
  • обръботен
  • обръботин
  • убработен
  • убработин
  • убръботен
  • убръботин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ра-бо-тен
непълен член об-ра-бо-те-ния
пълен член об-ра-бо-те-ни-ят
ж. р. об-ра-бо-те-на
членувано об-ра-бо-те-на-та
ср. р. об-ра-бо-те-но
членувано об-ра-бо-те-но-то
мн. ч. об-ра-бо-те-ни
членувано об-ра-бо-те-ни-те

2. обработен — мин. страд. прич. м. р.

обработен е производна форма на обработя (мин. страд. прич. м. р.).