оборотомерче

Речник на българския език

оборотомерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обо-ро-то-мер-че
членувано обо-ро-то-мер-че-то
мн.ч. обо-ро-то-мер-че-та
членувано обо-ро-то-мер-че-та-та