обнародване

Речник на българския език

обнаро̀дване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обнародвани
  • обнародвъне
  • обнародвъни
  • обнъродване
  • обнъродвани
  • обнъродвъне
  • обнъродвъни
  • убнародване
  • убнародвани
  • убнародвъне
  • убнародвъни
  • убнъродване
  • убнъродвани
  • убнъродвъне
  • убнъродвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-на-род-ва-не
членувано об-на-род-ва-не-то
мн.ч. об-на-род-ва-ния
членувано об-на-род-ва-ни-я-та