облягане

Речник на българския език

облягане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • облъгане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ля-га-не
членувано об-ля-га-не-то
мн.ч. об-ля-га-ния
членувано об-ля-га-ни-я-та