обложка

Речник на българския език

обло̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обложкъ
  • облошка
  • облошкъ
  • убложка
  • убложкъ
  • ублошка
  • ублошкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лож-ка
членувано об-лож-ка-та
мн.ч. об-лож-ки
членувано об-лож-ки-те
звателна форма