обложен

Речник на българския език

1. обло̀жен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обложин
  • убложен
  • убложин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ло-жен
непълен член об-ло-же-ния
пълен член об-ло-же-ни-ят
ж. р. об-ло-же-на
членувано об-ло-же-на-та
ср. р. об-ло-же-но
членувано об-ло-же-но-то
мн. ч. об-ло-же-ни
членувано об-ло-же-ни-те

2. обложен — мин. страд. прич. м. р.

обложен е производна форма на обложа (мин. страд. прич. м. р.).