облагородяване

Речник на българския език

облагородя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • облагородявъне
  • облагорудяване
  • облагорудявъне
  • облагуродяване
  • облагуродявъне
  • облагурудяване
  • облагурудявъне
  • облъгородяване
  • облъгородявъне
  • облъгорудяване
  • облъгорудявъне
  • облъгуродяване
  • облъгуродявъне
  • облъгурудяване
  • облъгурудявъне
  • ублагородяване
  • ублагородявъне
  • ублагорудяване
  • ублагорудявъне
  • ублагуродяване
  • ублагуродявъне
  • ублагурудяване
  • ублагурудявъне
  • ублъгородяване
  • ублъгородявъне
  • ублъгорудяване
  • ублъгорудявъне
  • ублъгуродяване
  • ублъгуродявъне
  • ублъгурудяване
  • ублъгурудявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ла-го-ро-дя-ва-не
членувано об-ла-го-ро-дя-ва-не-то
мн.ч. об-ла-го-ро-дя-ва-ния
членувано об-ла-го-ро-дя-ва-ни-я-та