о̀бичен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
о̀бична, о̀бично, мн. о̀бични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра.
Грешни изписвания (3)
- обечен
- обечин
- обичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оби-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обич-ния | ||
| пълен член | обич-ни-ят | ||
| ж. р. | обич-на | ||
| членувано | обич-на-та | ||
| ср. р. | обич-но | ||
| членувано | обич-но-то | ||
| мн. ч. | обич-ни | ||
| членувано | обич-ни-те | ||