обита̀телка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. обита̀телки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа.
Грешни изписвания (15)
- обетателка
- обетателкъ
- обетатилка
- обетатилкъ
- обитателкъ
- обитатилка
- обитатилкъ
- убетателка
- убетателкъ
- убетатилка
- убетатилкъ
- убитателка
- убитателкъ
- убитатилка
- убитатилкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оби-та-тел-ка | |
|---|---|---|
| членувано | оби-та-тел-ка-та | |
| мн.ч. | оби-та-тел-ки | |
| членувано | оби-та-тел-ки-те | |
| звателна форма | — | |