обита̀лище
—
съществително име, среден род
(тип 66)
Значение
мн. обита̀лища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- обеталеще
- обеталище
- обиталеще
- убеталеще
- убеталище
- убиталеще
- убиталище
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оби-та-ли-ще | |
|---|---|---|
| членувано | оби-та-ли-ще-то | |
| мн.ч. | оби-та-ли-ща | |
| членувано | оби-та-ли-ща-та |