обитаем

Речник на българския език

обита̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обита̀ема, обита̀емо, мн. обита̀еми, прил.
1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата.
2. Който е годен за живеене.
същ. обита̀емост, обитаемостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • обетаем
  • обетаим
  • обитаим
  • убетаем
  • убетаим
  • убитаем
  • убитаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оби-та-ем
непълен член оби-та-е-мия
пълен член оби-та-е-ми-ят
ж. р. оби-та-е-ма
членувано оби-та-е-ма-та
ср. р. оби-та-е-мо
членувано оби-та-е-мо-то
мн. ч. оби-та-е-ми
членувано оби-та-е-ми-те