обиск

Речник на българския език

о̀биск съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀биски, (два) о̀биска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити вещи. При обиска намериха фалшива валута.

Грешни изписвания (1)

  • обеск

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обиск
непълен член обис-ка
пълен член обис-кът
мн.ч. обис-ки
членувано обис-ки-те
бройна форма обис-ка
звателна форма