обирджия

Речник на българския език

обирджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. обирджѝи, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените!

Грешни изписвания (7)

  • оберджиъ
  • оберджия
  • обирджиъ
  • уберджиъ
  • уберджия
  • убирджиъ
  • убирджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обир-джия
непълен член обир-джи-я-та
пълен член обир-джи-я-та
мн.ч. обир-джии
членувано обир-джи-и-те
бройна форма обир-джии
звателна форма обир-джи-йо