обесница

Речник на българския език

обѐсница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обѐсници, ж. Жена обесник.

Грешни изписвания (7)

  • обеснеца
  • обеснецъ
  • обесницъ
  • убеснеца
  • убеснецъ
  • убесница
  • убесницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обес-ни-ца
членувано обес-ни-ца-та
мн.ч. обес-ни-ци
членувано обес-ни-ци-те
звателна форма